Eilyn - the brown eyed little girl

и знаеш ли?.. сега разбирам,че е точно така: 'в един момент се смееш,а в другия плачеш', в един момент летиш, е така ..не на три,ми на сто метра над небето, а в другия вече падаш,падаш..все по-надолу и по-надолу.. и се разбиваш на парчета,на хиляди малки парчета. ако можеше да ги събереш,ако можеше да си там. иска ми се да си там и да ме хванеш,точно преди да се изгубя, точно преди да се разбия..да,но те няма. ти дойде и превърна, всичко онова,с което бях свикнала в прах.. дойде и промени всичко. всичко си беше нормално,просто си живеех.. ей така с това,което ми беше останало.. и изведнъж.. дойде ти. е..,точно тук всичко се обърна. защо трябваше да се появяваш и да обръщаш света ми? бях свикнала с всичко това.на никой да не му пука..и ти се появи,каза..че ти пука? а,не е било така.или вече не. защо,как да свикна сега,как..с това,че нищо няма да е същото. опитвам се да се държа както малко преди това,но не се получава.. защо трябваше да разваляш всичко...

"Отивам да пусна една вода и докато пикая,  се втренчвам замислен в някаква тънка  като паяжина пукнатина в стената над писоара.  Мисля си, че ако изчезна в тази цепнатина,  ако мога някак да се смаля и да се вмъкна в нея, почти сигурно е,че никой няма да забележи липсата ми.  Никой..няма..да си разплете..чорапите..от мъка.  Всъщност някои,ако изобщо забележат,че ме няма,  вероятно ще усетят странно,необяснимо облекчение.  Такава е истината - има хора, без които светът е по-добър.":)

зааааащо,защоо,защо,защооооооо.. защо винаги,когато се появиш  и аз правя нещо.нещо..глупаво,нещо..безсмислено,нещо тъпо.. и ти пак изчезваш.и става трудно и мъчно и те няма,пак. пак изчезваш,а едва се появяваш.само една илюзия и всичко изстива. пак те няма и аз пак обърках всичко..пак казах,каквото не трябваше.. сигурно,защото искам да ти кажа толкова много,а не мога.. нали ми каза,че трябвало да го направя сега, без да отлагам,без да овъртам. щяло да стане..и стана ли? НЕ СТАНА..не,не стана! отново. пак. свърши.

yeayeayeaaaaa! Деееееен,хубав ден. Хора. Много хора.Смеят се. Усмихват се. Усмихвам се и аз.Отново. Тук са всички.Някак си приятно е,невероятно е.отново! Говорим си.Пеем.Гледаме се. Различни сме,но пак сме същите. Федербал.Скъсано перце и две фиби. Смях и рочко идва.Не,не идва,той летииииии. Роко-боко.Чочо-мочо.Иии лиги.Козина. Гамото куче.Око не апе,той е гам.Усмивка! Усмихвам се.И пак, защото тези дни  виждам хора,  които за жалост не мога да виждам толкова често напоследък.  Усмихвам се,защото както Крисундера  обича да казва,скоро няма да ми дойде акъла. Усмихвам се,защото съм щастлива когато Кристафур е тук. Усмихвам се,защото все още има за какво да се усмихвам. Усмихвам се,защото всички са тук и ги обичам. ( и тези,които не са.^) Усмихвам се,защото вярвам. Усмихвам се,защото съм аз!

Колко е лесно да кажеш 'обичам те' и колко е трудно да го докажеш . Колко е лесно да се усмихнеш и колко е трудно вътре в теб да е така. Колко е лесно да видиш   и колко е трудно да повярваш. Колко е лесно да си кажеш,че няма да плачеш и колко е трудно да го направиш. Колко е лесно да кажеш,че не ти пука и колко е трудно да е така наистина. Колко е лесно да си тръгнеш  и колко е трудно да намериш причина да се върнеш. Колко е лесно да излъжеш и колко е трудно да кажеш истината. Колко е лесно да ти пука и колко е трудно да кажеш,че не е така. Колко е лесно да направиш нещо гадно и колко е трудно да се извиниш. Колко е лесно някой да ти помогне  и колко е трудно да кажеш 'благодаря'. Колко е лесно да си като тях ,нали? И колко е трудно да бъдеш себе си. :)

Н е усещаш ли, че слънце, вяра и звезди само в локвите под теб проблясват? Не усещаш ли сега, където и да си, че ти си тук - не си избягал?! Дадоха ти тъпа роля в нечия игра, искат да си вечно сив и мрачен... Спомняш ли си откога навън не си крещял, че ти си тук - не си избягал, нали, не си избягал...

Виждал ли си някого, такъв какъвто никога не си си го представял? Вярвал ли си,че е този,който ти си си мислел,че познаваш? А всъщност бил е той един жалък,истински предател, искащ да погуби в теб и искрицата човешка радост. И, единствената ти възможност е да избягаш?Да си тръгнеш? Да забравиш? И защо.Защо трябва да го правиш. Защо трябва да се предаваш, без вина?

Когато те погледна, една мисъл неочаквано изниква.. Някой ден, ще чакам докато небето стане ясно, както в деня, в който ти си отиде. Ти бавно ще се върнеш при мен. Ти който си в сърцето ми. Няма ли да ме погледнеш отново? Вероятно аз не съм част от твоите дни,  както и от твоите спомени. Само ти си този,към когото гледам, а сълзите ми продължават да се стичат. Щастлива съм дори и да те гледам как минаваш покрай мен,  въпреки, че ти все още не разбираш какво става в сърцето ми.

Everybody hurts. Всеки вярва в някой, докато той не го нарани, всеки вярва в някой,но накрая го боли,  всеки вярва,но разбира, че е сгрешил, повярвал е в някого и му се е доверил, а той от живота си го е затрил. Казвал му е,че не би го той оставил, никога,не ще го той забравил. Но предава го,понякога без да разбере..  Оставя някой сам,с отворени ръце. Тъга запълва очите негови,  сълзи напират и не може да ги спре,дори. Повярвал той в думи едни, а предаден е, уви..  Търси път навън,   скита се,но няма кой да го спаси. Никой не иска да го чуе..никой. А помниш ли, когато този никой беше ти?

Хората просто си тръгват от живота ми. Идват и си отиват. Без да кажат нито дума. И това боли. И търся път. Не зная накъде. Обръщам се. Няма ги. И отново. И тогава, гледа ме..един човек. Познат. А, дали? И питам се, помни ли? Мълчание.. Не зная. Но виждам. И разбирам. Това е, да сега го виждам. Това е той. Един човек, в който вярвах. Но вече, не. Изгуби се. Тъй както аз, повярвах. И всичко..свърши. Един загуби, друг победи. Живот. Не мислиш, ли? Е, сега разбирам всичко.