Eilyn - the brown eyed little girl

                                                        "Всеки бил заменим?" Преди не вярвах в това, но май ще ми се наложи да повярвам.. Странно как не ми се иска, a явно е така..или може би греша? Няма и кой да ми каже. Сигурно можем да заменим тъгата с усмивка? Луната със Слънцето или Слънцето с Луната? Шума с тишината, зимата с лятото? Падането със ставане? Ходенето с бягане? Водата с огън? Омразата с щастие? Времето? А, времето с какво можеш да го замениш? С нищо..и да, не хората, а времето с тях е незаменимо. Думите, погледите, усмивките..всичките им изражения, гласовете, моментите с тях. Начинът, по който говорят, по който се движат. Ето това е незаменимо. Чувството, което си изпитвал с тях. Можеш да го изпиташ с някой друг, но няма да е същото, ето това е незаменимо. Някой неща никога не се променят. Някой неща са вечни, да. Знам, ще на...

Всъщност.. всичко си има смисъл. Всяко нещо идва от някъде, за да си отиде и друго да дойде на неговото място. Всяка крачка е нов начин да успееш или да пропаднеш, но ти решаваш. Мога да се питам и да си отговарям цяла нощ, цял ден.. и така. Но всъщност..  Един слънчев летен ден, както си стоях сама на пейката пред блока и онзи мирис, който тъй добре познавах, онази усмивка която усещах на лицето си..,  гледката, която си спомнях и представях,  защото просто исках да я върна, а тя беше невероятна..наистина. Всички онези тичащи наоколо деца, хората минаващи по улицата, виковете..чувството..нямаше как да ги върна. Те бяха в миналото. За миг затворих очи и всичко си беше там, беше толкова хубаво. И осъзнах,че всичко е щастие. Бях щастлива. Не е ли красиво? Да, щастието е тук в нас.вътре. И няма кой да ни го отнеме. Защото го пазим в себе си. Чистачката, на блока и досадните, но мили старчовци. Съседа от седмия етаж. Лелчето с вкусните близалк...

Срещал ли си някого в съня си?                                                                                                                  Някого, кой то сякаш си познавал от дълго време..                                                                                  Събудил той съмнения и куп въпроси,                                                       ...