отвори очите си..спомни си, усмихни се.

Всъщност.. всичко си има смисъл.
Всяко нещо идва от някъде, за да си отиде
и друго да дойде на неговото място.
Всяка крачка е нов начин да успееш
или да пропаднеш, но ти решаваш.
Мога да се питам и да си отговарям цяла нощ,
цял ден.. и така.
Но всъщност.. 
Един слънчев летен ден, както си стоях сама
на пейката пред блока и онзи мирис, който тъй добре познавах,
онази усмивка която усещах на лицето си.., 
гледката, която си спомнях и представях, 
защото просто исках да я върна, а тя беше невероятна..наистина.
Всички онези тичащи наоколо деца, хората минаващи по улицата,
виковете..чувството..нямаше как да ги върна.
Те бяха в миналото. За миг затворих очи и всичко си беше там,
беше толкова хубаво. И осъзнах,че всичко е щастие.
Бях щастлива. Не е ли красиво?
Да, щастието е тук в нас.вътре. И няма кой да ни го отнеме.
Защото го пазим в себе си.
Чистачката, на блока и досадните, но мили старчовци.
Съседа от седмия етаж.

Лелчето с вкусните близалки, за които молехме да ни изчака 
и летяхме до вкъщи, само да имаме шанс да ги опитаме,
преди да и е омръзнало да чака.ееееех.
Кафенето на чичо Ваньо и всички вечери на карти, 
гоненици, музика и смях.
Шели, който пазеше градинката си толкова,
че дори не ни позволяваше да се доближим до нея.
Къде си да я видиш сега, човече?
Дори момчето, което те дразнеше като малка,
но осъзна,че е добър човек.
Онзи непознат човечец, който днес ти се усмихна.
Колко малко е нужно? Колко мъничко,само..
А на нас, все ни е недостатъчно.
Огледай се, намери ли вече нещо, заради което да се усмихнеш?