Всъщност.. всичко си има смисъл. Всяко нещо идва от някъде, за да си отиде и друго да дойде на неговото място. Всяка крачка е нов начин да успееш или да пропаднеш, но ти решаваш. Мога да се питам и да си отговарям цяла нощ, цял ден.. и така. Но всъщност.. Един слънчев летен ден, както си стоях сама на пейката пред блока и онзи мирис, който тъй добре познавах, онази усмивка която усещах на лицето си.., гледката, която си спомнях и представях, защото просто исках да я върна, а тя беше невероятна..наистина. Всички онези тичащи наоколо деца, хората минаващи по улицата, виковете..чувството..нямаше как да ги върна. Те бяха в миналото. За миг затворих очи и всичко си беше там, беше толкова хубаво. И осъзнах,че всичко е щастие. Бях щастлива. Не е ли красиво? Да, щастието е тук в нас.вътре. И няма кой да ни го отнеме. Защото го пазим в себе си. Чистачката, на блока и досадните, но мили старчовци. Съседа от седмия етаж. Лелчето с вкусните близалк...
"Life will knock you down more times than you can possibly imagine. Don't knock yourself down."