Eilyn - the brown eyed little girl

и знаеш ли?.. сега разбирам,че е точно така: 'в един момент се смееш,а в другия плачеш', в един момент летиш, е така ..не на три,ми на сто метра над небето, а в другия вече падаш,падаш..все по-надолу и по-надолу.. и се разбиваш на парчета,на хиляди малки парчета. ако можеше да ги събереш,ако можеше да си там. иска ми се да си там и да ме хванеш,точно преди да се изгубя, точно преди да се разбия..да,но те няма. ти дойде и превърна, всичко онова,с което бях свикнала в прах.. дойде и промени всичко. всичко си беше нормално,просто си живеех.. ей така с това,което ми беше останало.. и изведнъж.. дойде ти. е..,точно тук всичко се обърна. защо трябваше да се появяваш и да обръщаш света ми? бях свикнала с всичко това.на никой да не му пука..и ти се появи,каза..че ти пука? а,не е било така.или вече не. защо,как да свикна сега,как..с това,че нищо няма да е същото. опитвам се да се държа както малко преди това,но не се получава.. защо трябваше да разваляш всичко...

"Отивам да пусна една вода и докато пикая,  се втренчвам замислен в някаква тънка  като паяжина пукнатина в стената над писоара.  Мисля си, че ако изчезна в тази цепнатина,  ако мога някак да се смаля и да се вмъкна в нея, почти сигурно е,че никой няма да забележи липсата ми.  Никой..няма..да си разплете..чорапите..от мъка.  Всъщност някои,ако изобщо забележат,че ме няма,  вероятно ще усетят странно,необяснимо облекчение.  Такава е истината - има хора, без които светът е по-добър.":)