only for a moment.. and the moment's gone.

и знаеш ли?.. сега разбирам,че е точно така:
'в един момент се смееш,а в другия плачеш',
в един момент летиш, е така ..не на три,ми на сто метра над небето,
а в другия вече падаш,падаш..все по-надолу и по-надолу..
и се разбиваш на парчета,на хиляди малки парчета.
ако можеше да ги събереш,ако можеше да си там.
иска ми се да си там и да ме хванеш,точно преди да се изгубя,
точно преди да се разбия..да,но те няма.
ти дойде и превърна, всичко онова,с което бях свикнала в прах..
дойде и промени всичко.
всичко си беше нормално,просто си живеех..
ей така с това,което ми беше останало.. и изведнъж.. дойде ти.
е..,точно тук всичко се обърна.
защо трябваше да се появяваш и да обръщаш света ми?
бях свикнала с всичко това.на никой да не му пука..и ти се появи,каза..че ти пука?
а,не е било така.или вече не. защо,как да свикна сега,как..с това,че нищо няма да е същото.
опитвам се да се държа както малко преди това,но не се получава..
защо трябваше да разваляш всичко?защо? по-добре да не беше се случвало.
знаех си,че ще свърши,но мислех,че няма да е толкова рано.
защо си мислех,че ще променя всичко,по дяволите?няма как.
просто това е истината.
в един момент живееш,а в другия може вече да те няма.
затова живейте хора,живейте за мига.
той е всичко.
всичко е сега(:

и мерси Злати,мерси за прегръдката..
толкова много се нуждаех от това.^