"Всеки бил заменим?"
Преди не вярвах в това, но май ще ми се наложи да повярвам..
Странно как не ми се иска, a явно е така..или може би греша?
Няма и кой да ми каже. Сигурно можем да заменим тъгата с усмивка? Луната със Слънцето или Слънцето с Луната? Шума с тишината, зимата с лятото? Падането със ставане? Ходенето с бягане? Водата с огън? Омразата с щастие? Времето? А, времето с какво можеш да го замениш? С нищо..и да, не хората, а времето с тях е незаменимо. Думите, погледите, усмивките..всичките им изражения, гласовете, моментите с тях. Начинът, по който говорят, по който се движат. Ето това е незаменимо. Чувството, което си изпитвал с тях. Можеш да го изпиташ с някой друг, но няма да е същото, ето това е незаменимо. Някой неща никога не се променят. Някой неща са вечни, да. Знам, ще намеря други хора, много по-различни, истински, които може би няма да ме наранят..но никога няма да почувствам същото, като с предишните. Никога няма да съм на същото място, по същото време, със същите хора. Само спомените с тях винаги ще топлят сърцето ми. Дори понякога ще пускам по някоя сълза, ще я хващам в шепичките си и тя ще се изпари към небето, ще завали, ще изгрее слънце..а после, после нежно на хоризонта ще се плъзне цветната дъга. Ще се усмихна и пак ще съм там, с тях..за миг.
Нищо не е вечно, но има неща, не хората, а неща, които наистина са незаменими!
И вие.. вие ще кажете,че не е така. Е, така е ..просто сте го забравили.
Забравили сте, ценното, цветното, онова вътре във вас.
Няма да е зле да си го припомняте понякога.:)
Странно как не ми се иска, a явно е така..или може би греша?
Няма и кой да ми каже. Сигурно можем да заменим тъгата с усмивка? Луната със Слънцето или Слънцето с Луната? Шума с тишината, зимата с лятото? Падането със ставане? Ходенето с бягане? Водата с огън? Омразата с щастие? Времето? А, времето с какво можеш да го замениш? С нищо..и да, не хората, а времето с тях е незаменимо. Думите, погледите, усмивките..всичките им изражения, гласовете, моментите с тях. Начинът, по който говорят, по който се движат. Ето това е незаменимо. Чувството, което си изпитвал с тях. Можеш да го изпиташ с някой друг, но няма да е същото, ето това е незаменимо. Някой неща никога не се променят. Някой неща са вечни, да. Знам, ще намеря други хора, много по-различни, истински, които може би няма да ме наранят..но никога няма да почувствам същото, като с предишните. Никога няма да съм на същото място, по същото време, със същите хора. Само спомените с тях винаги ще топлят сърцето ми. Дори понякога ще пускам по някоя сълза, ще я хващам в шепичките си и тя ще се изпари към небето, ще завали, ще изгрее слънце..а после, после нежно на хоризонта ще се плъзне цветната дъга. Ще се усмихна и пак ще съм там, с тях..за миг.
Нищо не е вечно, но има неща, не хората, а неща, които наистина са незаменими!
И вие.. вие ще кажете,че не е така. Е, така е ..просто сте го забравили.
Забравили сте, ценното, цветното, онова вътре във вас.
Няма да е зле да си го припомняте понякога.:)
Коментари
Публикуване на коментар