every fucking time.

зааааащо,защоо,защо,защооооооо..

защо винаги,когато се появиш

и аз правя нещо.нещо..глупаво,нещо..безсмислено,нещо тъпо..

и ти пак изчезваш.и става трудно и мъчно и те няма,пак.

пак изчезваш,а едва се появяваш.само една илюзия и всичко изстива.

пак те няма и аз пак обърках всичко..пак казах,каквото не трябваше..

сигурно,защото искам да ти кажа толкова много,а не мога..

нали ми каза,че трябвало да го направя сега,
без да отлагам,без да овъртам.
щяло да стане..и стана ли?

НЕ СТАНА..не,не стана!

отново.

пак.

свърши.

Коментари

пудинг.

http://www.youtube.com/watch?v=ZGpACKICmyE Не знам как, но ей това нещо има специално място вътре в мен. Сякаш си я нося с мен. Част е от мен, май, май? Връща ме. Назад..когато всичко беше прекрасно. Не както си го представяте..просто ме топли. Тя си знае как. Някак красиво е. Сеща ме, че всичко е поправимо. Че има смисъл, че е имало, че има нещо, каквото и да е то. И, че макар всичко рано или късно да свършва, остава частичка от него, която винаги ще е с нас.. да ни напомня, че може! Ние можем. Макар и да губим, да сме на дъното.. ще се изправим. Та как няма? Стига да го видим. Каквото и да е. Вярвайте! В каквото и да е. Има смисъл. Винаги го има! Там съм. Ееето. Отново съм там. О,да.. наистина съм там! Необяснимо.

Прочетете още

Виждал ли си някого, такъв какъвто никога не си си го представял? Вярвал ли си,че е този,който ти си си мислел,че познаваш? А всъщност бил е той един жалък,истински предател, искащ да погуби в теб и искрицата човешка радост. И, единствената ти възможност е да избягаш?Да си тръгнеш? Да забравиш? И защо.Защо трябва да го правиш. Защо трябва да се предаваш, без вина?

Прочетете още

Есенно.

Началото на есента. Ботев. Стълбите. Те. Моите хора. Лек полъх на тъга и мили спомени, витаещ във въздуха. Отново разбита, но ликуваща. Усмихвам се. Колкото - толкова. Не чакам вече. Не очаквам. Не се надявам. Някой одавна ми бе казал, че.. "надеждата умира последна и това и е лошото". А моята, мисля да я убия още сега. Същият този някой ми бе казал и че заслужавам много повече, от това което имам. Когато ми е падащо си го спомням. Така си въобразявам, че се приземявам по - леко. И може би е така. Благодарна съм за всичко. Всичко, което е тук, което е било и което ще е. Такова е. Такова трябва да е. Такова съм го написала. Такова може и да не е. Листа е пред мен. Има още толкова много да напиша. Няма да трия нищо. Гумата за мастило само замазва всичко, не го изтрива. Няма и смисъл да трия нищо. Помня го. Приемам го и го оставям. Някой ден някой ще го прочете и ще се научи какво да не прави. ...

Прочетете още

Eilyn - the brown eyed little girl

Търсене в този блог