пудинг.

When you meet someone special 

you'll know. 

Your heart will 

beat more rapidly 

and you'll smile 

for no reason.

...но знаеш и че след това ще си смазан, разбит, пренебрегнат, изоставен, сам, излъган, на парчета, надяващ се да греши и питащ се защо. Защо?

А в началото не си го беше и помислял, нали? Ето те сега..

Къде ли? Огледай се. 

На дъното.

Сред нищото.. 

Изправи се.

Погледни.

Няма ли никой там? Виждаш само някой обърнат с гръб, не спиращ да върви и хиляди обещания, разбити и оставащи по пътя след него.. 

Това виждаш, нали?

И боли?

Знам.

Но, не. Спри!

Недей! 

Не си струва. 

Ако искаше, щеше да те вдигне.. щеше да остане. Щеше да е там, сега. А щом го няма, просто стани, понякога трябва просто сам да се изправиш. 

Отвори очите си.

Избърши сълзите си. 

Повярвай си. 

Усмихни се. 

Продължи. 

И сега ще ми кажеш "Не е толкова лесно.." Знам, но не е и толкова трудно. Това е начинът, понякога просто е това. Не е нужно да разбираш нищо. Ти го знаеш. И знаеш, че никой няма да спре това, което прави заради теб. Светът си се върти, дори и ти да си спрял. А защо да спираш? Не загуби ли достатъчно време за хора, които не спряха заради теб? Защо да не станеш и да не тръгнеш отново по пътя, който беше забарвил, който не виждаше? Не ми отговаряй, просто стани. 

А този някой ли?

Tой ще съжалява, помни. 

Но ще е късно..
Винаги става така.
А винаги е много сложна дума.